Давид Фоенкинос

Давид Фоенкинос
David Foenkinos
	Давид Фоенкинос David Foenkinos
френски писател
	Давид Фоенкинос през 2014 г.
Роден	28 октомври 1974 г. (50 г.) Париж, Франция
Националност	Франция
Работил	писател
Литература
Период	2002 –
Жанрове	роман, драма
Дебютни творби	Инверсия на слабоумието (2002)
Известни творби	Деликатността (2009); Шарлот (2014)
Награди	„Франсоа Мориак“ (2002); „Ренодо“ (2014); „Гонкур на лицеите“ (2014)
Повлиян	Уди Алън
Уебсайт	Страница в IMDb
	Давид Фоенкинос в Общомедия

Давид Фоенкинос (на френски: David Foenkinos) е френски писател, киносценарист и режисьор. Книгите му са преведени на 40 езика.

Биография и творчество

Давид Фоенкинос е роден на 28 октомври 1974 г. в Париж. Следва литература и музика в Париж. Романът му Деликатност (2009) се превръща в бестселър във Франция.^[2] През декември 2011 г. по екраните тръгва филм по романа, с Одри Тоту в главната роля.^[3]

През 2014 г. Фоенкинос печели наградата „Ренодо“ за романа си Шарлот.^[4]

Има номинации за наградата Сезар за най-добър филм и най-добър адаптиран сценарий – за Деликатност. Други негови екранизирани романи са: Спомените (2011), Je vais mieux (2013) и Загадката Анри Пик (2016).

Библиография

Романи

Inversion de l'idiotie: de l'influence de deux Polonais, Gallimard, 2002 (награда „Франсоа Мориак“)^[1]
„Инверсия на слабоумието“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2008, 214 с.
Entre les oreilles, Gallimard, 2002
Le Potentiel érotique de ma femme, Gallimard, 2004 (награда „Роже Нимие“)
„Еротичният потенциал на жена ми“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2006, 153 с.
En cas de bonheur, Flammarion, 2005.
„В случай на щастие“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2007, 188 с.
Les Cœurs autonomes, Grasset, 2006
„Независими сърца“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2009, 124 с.
Qui se souvient de David Foenkinos?^[5], Gallimard, 2007 (награда „Жан Жионо“)
„Кой си спомня за Давид Фоенкинос“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2011, 198 с.
Nos séparations, Gallimard, 2008; Folio, 2010
La Délicatesse, Gallimard, 2009
„Деликатност“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Колибри, 2014
Bernard, Les éditions du Moteur, 2010
Lennon, Plon, 2010
Le petit garçon qui disait toujours non, Albin Michel Jeunesse, 2011
Les Souvenirs, Gallimard, 2011
Le Saule pleureur de bonne humeur, Albin Michel Jeunesse, 2012
Je vais mieux, Gallimard, 2013
La Tête de l'emploi (Richard), J'ai Lu, 2014
Charlotte, Gallimard, 2014 (награда „Ренодо“, награда „Гонкур на лицеите“)
Le Mystère Henri Pick, Gallimard, 2016
Загадката Анри Пик, изд.: ИК „Колибри“, София (2018), прев. Георги Ангелов
Семейство Мартен,София: Колибри, 2024, Пр.Г. Ангелов,ISBN 9786190213796

Сборници с разкази

Bernard. Ed. du Moteur 2010

Сценарии за филми

Une histoire de pieds. Късометражен. 2006, 12 min
La délicatesse. Пълнометражен. 2011, 108 min (режисьори: Давид Фоенкинос и Стефан Фоенкинос)
Le mec de la tombe d'à côté. Телевизионен. 2016 (по романа на Катарина Масети Мъжът от съседния гроб; режисьор е Аньес Обадиа)
Jalouse. Пълнометражен. 2017, 102 min (режисьори: Давид Фоенкинос и Стефан Фоенкинос). Филмът има номинация за Сезар за най-добра актриса (Карин Виар)
Lola et ses frères. Пълнометражен. 2018 (режисьор: Жан-Пол Рув)

Театрални пиеси

Célibataires. Flammarion, 2008
Le plus beau jour. Flammarion, 2016

Комикси

Pourquoi tant d’amour? (2 тома). Emmanuel Proust, 2004

Книги за деца

Le petit garçon qui disait toujours non. Albin Michel Jeunesse, 2011
Le saule pleureur de bonne humeur. Albin Michel Jeunesse, 2012

Източници

↑ ^а ^б Prix François-Mauriac, сайт на Френската академия ((fr))
↑ Swedish Delicacy, Book Around The Corner, May 23, 2011. ((en))
↑ Claire Devarrieux, Un vrai baiser de cinéma, Libération.fr, 3 mars 2011. ((fr))
↑ Raphaëlle Leyris. Prix Renaudot: David Foenkinos récompensé pour „Charlotte“ // Le Monde, 5 ноември 2014. ((fr))
↑ Qui se souvient de David Foenkinos? на сайта на издателство Галимар ((fr))

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Давид Фоенкинос
Давид Фоенкинос в Internet Movie Database ((en))
Биография на Фоенкинос на сайта lefigaro.fr ((fr))
Произведения на Давид Фоенкинос в Моята библиотека

[mauriac-1] а ^б Prix François-Mauriac, сайт на Френската академия ((fr))

[2] Swedish Delicacy, Book Around The Corner, May 23, 2011. ((en))

[3] Claire Devarrieux, Un vrai baiser de cinéma, Libération.fr, 3 mars 2011. ((fr))

[4] Raphaëlle Leyris. Prix Renaudot: David Foenkinos récompensé pour „Charlotte“ // Le Monde, 5 ноември 2014. ((fr))

[5] Qui se souvient de David Foenkinos? на сайта на издателство Галимар ((fr))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]